Лора Къминг, една от най-влиятелните арткритици, обявена за критик на годината на Press Awards 2024, обяви българския павилион на Венецианското биенале тази година за „най-голямото откритие“, съобщават от екипа на българския павилион на 60-ото издание на биеналето.

„Най-голямото откритие беше малък павилион, на брега срещу Джудека, където артисти и историци са намерили начин да направят видима една скрита глава от миналото на България”, пише тя в статията си посветена на биеналето. Статията излиза в платформата The Guardian&The Observer, собственост на британската медийна група "Гардиън медия груп", два дни след официалното откриване на българския павилион. Под заглавие „Въоръжена охрана, репарации и животите на другите: Венецианското биенале 2024 –ревю”(Armed guards, reparations and the lives of others: Venice Biennale 2024 – review) арт редакторката, която беше сред първите посетили българският павилион в дните определени за предварително разглеждане, споделя своята интерпретация на биеналето и дава препоръки за „задължителните“ за посещение павилиони. 

Още от рубриката Изложба, вдъхновена от темите за подсъзнателното, самотата и принадлежността. Така описват от One Gallery експозицията Bluebirds на София Добрева – Нолита, която ще бъде представена от 5 до 17 март, съобщават организаторите. От екипа на галерията разказват, че в процеса на създаване на изложбата авторката се заиграва с идеята за освобождаване на личните демони, тяхно ... Вижте повече

„Още в подзаглавието на текста Лора Къминг откроява България, като казва, че 60-ото издание на биеналето има по-малко блясък, повече тържественост и загриженост, с откровени творби от Нигерия, България и глобалния Юг, отговарящи на провокативното подзаглавие на фестивала „Чужденци навсякъде“, отбелязват от екипа на българския павилион.

За българския павилион с комисар д-р Надежда Джакова, в който е експонирана творбата на Красимира Буцева, Джулиян Шехирян, Лилия Топузова и куратора Васил Владимиров - „Съседите“, тя казва че е нейното голямо откритие.

„Сцената е полутъмна къща от очукани столове, легла с извадени чекмеджета и стари шкафове, чиито чекмеджета са пълни с пръст и лишеи, сякаш външното някак си е влязло вътре. Образи на тъмни гори и реки трептят периодично по мебелите, от които спорадично се излъчват гласове. Сам ли си ги активирал по някакъв начин? Това, което чувате, е свидетелството на последните оцелели от комунистически лагер за принудителен труд на български остров, затворен едва през 1989 г. Всяка пауза, всяка дума и дъх са абсолютно жизненоважни. Вие сте интимно въвлечени в познанието за всичко това чрез материалната сцена около вас – аромата и докосването на всеки предмет, напъването да чуете всеки тих глас, променящата се светлина. Това е най-деликатният и елегичен израз на една ужасна история”, пише Лора Къминг. Тя поставя България сред 10-те  задължителни павилиона, заедно с този на Египет, Япония, Великобритания и други.

По думите й проектът е „вълнуващи разкрития за историята на страната от комунистическата епоха, предадени чрез мебелите в типичен български дом”.

/ВСР